Марина Овсянникова за протеста срещу Путин
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
п редставя
НЕ НА ВОЙНАТА
от Марина Овсянникова
Обем: 232 стр.
Цена: 17,95 лева
ISBN: 978–954–26–2276-5
Превод: Ива Митева
Невероятна история за смелостта да се изправиш против пропагандата и потисничеството в името на истината.
Очаквайте сензационната книга „ Не на войната “ от Марина Овсянникова на 6 юни!
За книгата
На 14 март 2022 година, няколко седмици откакто съветските войски навлязоха в Украйна, фотографията на Марина Овсянникова обиколи света. Журналистката провокира невъобразим скандал в държавната телевизия, като по време на пряк ефир нахлу в студиото на новините с афиш, осъдителен войната и съветската експанзия. Тя е задържана, по-късно сложена под домакински арест и я грозят 10 години затвор.
Въпреки че съумява да замине за Германия и на всички места я приветстват като воин, Марина скоро е въвлечена в осведомителна война. Някои я набеждават за английски разузнавач, други – за сътрудник на ФСБ, а личният ѝ наследник се отхвърля от нея. Овсянникова подценява действителната заплаха и се връща в Русия, с цел да се бори за попечителството над щерка си. Преди да стартира процесът против нея, двете въпреки всичко съумяват да избягат в чужбина.
В тази книга смелата журналистка и майка споделя своята история. Тя рискува всичко в името на истината, само че нейното обръщение дълго ще отеква освен по света, само че и в оглушителната тишина на пропитото от кремълската агитация съветско общество.
Тези, които мълчат, поддържат военните закононарушения на Путин.
Тези, които поддържат пропагандата, подписват контракт с Дявола.
Интервю с Марина Овсянникова
Как успяхте да избягате от Русия и то до момента в който сте под домакински арест?
Успях с помощта на помощта на организацията „ Репортери без граници “. Моят юрист ми сподели, че единственият метод да се спася от пандиза е да избягам. За благополучие с мен беше и щерка ми. Без нея в никакъв случай нямаше да напусна Русия. Стана в петък вечерта, отрязах електронната си гривна и се качихме в колата. Сменихме седем транспортни средства. Малко преди границата колата ни затъна в калта и трябваше да продължим пеш. Ориентирахме се единствено по звездите. Беше същинско премеждие.
Как се почувствахте, когато стартира съветската офанзива против Украйна?
За мен това беше същински прочувствен потрес. Нещо изцяло ненадейно. Не съм си и представяла война сред руснаци и украйнци. Баща ми беше украинец. Починал е, когато съм била на пет месеца. Като дете трябваше да избягам от Грозни с майка ми, откакто съветските войски унищожиха жилището ни. Ето за какво съм толкоз потресена от ориста на украинските дами и деца, които в този момент също губят домовете си.
Какво Ви предизвика да се изправите против терора и експанзията и то в народен ефир?
Бях толкоз ядосана, че не можех да мълча. Първо желаех да стачкувам в центъра на Москва. Всичко беше квалифицирано, само че синът ми ми попречи, като ми взе ключовете от колата. Тогава взех решение да се появя в Първи канал, който е част от пропагандната машина на Владимир Путин.
Вие бяхте част от тази машина в продължение на години. Как се променяше тя?
Да, започнах през 2003 година В началото беше естествен канал с същински вести, само че малко по малко Путин го преустрои за задачите си. За 20 години той унищожи всички самостоятелни медии в Русия. Останаха единствено лоялните на режима, които разпространяваха подправени вести.
През пролетта на 2022 година от Die Welt Ви назначиха за сътрудник в Украйна. Бяхте мощно подложена на критика в този интервал. Разбрахте ли за какво?
Да, това беше моята неточност. Украинците не желаят да виждат хора с съветски паспорти, до момента в който съветските войски унищожават страната им. Целта ми беше да покажа на руснаците какво в действителност се случва там. Но украинците ме нарекоха разузнавач. В същото време в Русия бях изменник.
Защо се върнахте в Москва предишното лято? Не ви ли беше боязън, че ще ви вкарат в пандиза?
Ако не се бях върнала, нямаше да видя щерка си повече. Бившият ми брачен партньор, който е правилен на режима, щеше да ми я отнеме. Страхувах се от пандиза, само че и Путин го беше боязън, че в случай че ме арестуват, ще се трансформира в героиня. Намериха различен метод да съсипят живота ми. Започнаха осведомителна война против мен. Поведението ми изненада Кремъл. Не се вписваше в тяхната система, която е построена върху неистини и корупция. Те не разбираха по какъв начин воден от съвестта си, човек може да жертва всичко в името на истината.
Тъй като не ме осъдиха, продължих да стачкувам. Защото всяка дума против войната, изречена на съветска територия, е скъпа. Накрая бях наказана на домакински арест.
Какъв, съгласно Вас, ще е ходът на войната?
Тази война ще завърши в деня, в който Путин почине. Неговият режим би трябвало да бъде погубен, той е военнопрестъпник, той унищожи бъдещето на страната ни. Украйна би трябвало да завоюва. Затова има потребност от мощна поддръжка и оръжия от Запада.
Написахте книга за това, което Ви се случи. Какви са бъдещите Ви проекти?
В моята книга „ Не на войната “ желаех да опиша от вътрешната страна по какъв начин съветската телевизия се трансформира в пропагандна машина. В бъдеще възнамерявам да върша планове с „ Репортери без граници “, да се боря за истината и да поддържам политическите пандизчии в Русия и изключително дамите.
Загубихте ли доста другари в Русия?
Да, някои ме нарекоха изменник по новините. Майка ми и 18-годишният ми наследник също прекъснаха контактите си с мен, тъй като поддържат Путин. Неговите механизми за промиване на мозъци подействаха даже на тях. Аз обаче не преставам да им адресирам вести, изключително за протичащото се в Украйна. Истински вести, а не агитация.
Съжалявате ли за постъпката си през днешния ден?
Не, тъй като не би трябвало да се помиряваме с войната. Тези, които мълчат, поддържат военните закононарушения на Путин. Тези, които поддържат пропагандата, подписват контракт с Дявола.
Източник: Wiener Zeitung
Виена
11 март 2023 година
1 глава
Протестът е като самоубийството
14 МАРТ 2022 ГОДИНА
– Три, две, едно… Старт! – извика режисьорът от апаратната на студиото. Гласът му беше под напрежение, само че безапелационен. Ефир като ефир, беше имал хиляди такива. Пред очите му се издигаше стена от монитори.
– Вие сте с централната емисия вести „ Время “. Аз съм Екатерина Андреева.
Днес водещата беше облечена с черно сако, под което имаше бяла тениска с нарисувано алено сърце. Всеки ден от началото на войната обличаше такива тениски за ефира. На всеки идващ ден беше с нова тениска и ново сърце. Хората в редакцията се чудеха и маеха. Може би в това имаше някакъв скришен смисъл. Никой не задаваше непотребни въпроси.
Редовете бързешком се нижеха по екрана на аутокюто. Андреева изсичаше всяка дума като с длето:
– Най-важното събитие през днешния ден е ударът по мирни жители. В Донецк от бомбардировките на украинските националисти починаха десетки хора, в това число и деца…
– Мариупол е деблокиран и стартира всеобща евакуация на мирни жители, които неофашистите на процедура държаха като заложници.
– С медали за смелост са наградени още единайсет военни, които се отличиха по време на специфичната военна операция…
Часовникът показваше 21:01. Още към час и край, работният ден щеше да свърши. В големия нюзрум зад тила на водещата седяха няколко редактори. Когато камерата показваше общ проект, се виждаше по какъв начин те концентрирано гледат екраните на компютрите. Зрителите си мислеха, че хората в студиото наблюдават емисията или преглеждат новините. Но в реалност в този миг те пазариха по интернет, запазваха си хотели и търсеха по какъв начин по най-бързия метод да заобиколят вечерните тапи. До Екатерина Андреева не доближиха странични звуци. Мястото ѝ бе заобиколено от висока стъклена бариера.
На към седем метра от водещата седеше един служител на реда и мудно ровеше в телефона си. Зад територията на нюзрума имаше още два поста с защита. Тримата охранители от личната работа за сигурност на Първи канал, облечени с черни костюми, отегчено се оглеждаха. Те познаваха по физиономия всеки чиновник на Дирекция „ Информационни излъчвания “, само че все пак всякога желаеха пропуск. Около телевизионния център имаше ограда от бодлива тел и още два обръча защита.
Седях в дребния кабинет на интернационалната редакция и се стараех да се съсредоточа, до момента в който слушах онлайн излъчването на съвещанието на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации за обстановката в Украйна. Срещу мен бяха поставени няколко монитора, които посочваха това, което излъчваха Ройтерс, Скай нюз и Евронюз. Там имаше война. Там имаше страшни фрагменти от разрушени украински градове, тела, които лежаха, застинали на земята, гърмежи и безконечен поток бежанци. Първи канал беше абониран за тези материали и можеше свободно да ги употребява. Но ние показвахме единствено фрагментите, които ни изпращаха Министерството на защитата на Русия и Федералната работа за сигурност или бяха снимани от нашите кореспонденти. Основната ни задача бе да създадем паралелна действителност и да създадем по този начин, че войната да наподобява като интервенция за освобождението на мирните жители на Донбас.
Няколко минути преди началото на директния ефир звънна вътрешният телефон.
– Марина… би трябвало да се премонтира изказването на Небезня, би трябвало да се вземе различен синхрон, за гибелта на американски публицист – крещеше с всичка мощ основният редактор на централната емисия вести „ Время “.
Василий Небезня беше непрекъснат представител на Русия в Организация на обединените нации. Той преди малко бе съобщил, че журналистът Брент Рено е умрял в Ирпен от украински патрон, а не от съветски. Тези думи незабавно трябваше да се пуснат в ефир. От големия информативен поток усърдно се измъкваше всичко, което можеше да сработи против Украйна.
Хукнах към монтажната. На вратата на нюзрума мигаше алена лампичка. Достъпът до зоната за ефирно лъчение ставаше единствено със специфични електронни пропуски. Имах подобен.
– Трябва да премонтираме Небезня. С ей тези думи… по-бързо – пришпорих монтажиста, до момента в който плъзгах очи по реда. Украинският блок щеше да свърши всеки миг, нямах никакво време.
Нахлух с гневна скорост в кабинета си и сграбчих бялото си яке. В ръкава му беше прикрит навит на руло афиш. Извадих го, когато към този момент бях в самия нюзрум и стремително се качих на подиума, на който седеше водещата. Десетки лампи заслепиха очите ми.
– За това по какъв начин да бъде смекчено въздействието на западните наказания – четеше монотонно Андреева…
– НЕ НА ВОЙНАТА! СПРЕТЕ ВОЙНАТА! – изкрещях, разгръщайки големия афиш зад тила ѝ. И не можах да позная гласа си.
Андреева продължава индиферентно да чете от аутокюто:
– А по време на държавното съвещание беше разисквано по какъв начин да бъде непокътнат достъпът…
Разбрах, че работеше другата камера. Червената лампичка светеше отляво, което означаваше, че плакатът зад тила на водещата не се виждаше в ефира. Направих крачка вляво, с цел да могат феновете да видят надписа: „ No war. Спрете войната. Не вярвайте на пропагандата. Тук ви лъжат. Russians against war “.
С крайчеца на окото си се зърнах на монитора, само че картината завчас се промени. Просто режисьорът в апаратната най-накрая беше реагирал и бе пуснал някакъв репортаж, с цел да скрие протичащото се в студиото. Моят митинг продължи единствено 6 секунди.
Излязох от студиото с подкосени крайници. Русото момиче с милиционерска униформа учудено примигна и безмълвно се вторачи в мен. Минах през нюзрума и захвърлих плаката до ксерокса, който стоеше под стълбището. Срещу мен по коридора към този момент вървеше цялото управление на дирекцията за осведомителни излъчвания на Първи канал.
– Вие ли бяхте? – прозвуча първият въпрос. Лицето на заместник-директора беше с напрежение, а веждите му – свъсени.
– Да, аз бях. – Нямаше смисъл да отхвърлям.
Щом чу отговора ми, шефът на новинарската редакция Кирил Клейменов ненадейно се обърна и си потегли, без да каже нито дума.
– Елате с мен в кабинета ми – сподели Алексей, другият му заместител.
Този добросърдечен привидно мъж дълги години беше работил като специфичен сътрудник на телевизия НТВ в Лондон. Влязохме в просторния му кабинет.
– Искате ли вода? – попита Алексей.
Взех чашата, която ми подаде. Ръцете ми трепереха, едвам отпих няколко глътки. Вратата се отвори, в кабинета съвсем тихо влезе един служител на реда и без да каже нито дума, застина като сянка до вратата.
– Давате ли си сметка, че издънихте сътрудниците си? – подхвана Алексей.
– Това е мой персонален избор, те нямат нищо общо.
– Някакъв спор с сътрудниците си ли имате? – продължи той.
– Не, какво говорите, аз съм безусловно миролюбив и безконфликтен човек.
– Да не би да имате родственици в Украйна?
– Да, в Украйна живеят две мои братовчедки. Слава богу, те са на безвредно място. Не търсете персонални претекстове, аз в действителност не подкрепям връзка с тях и към този момент близо двайсет години не съм била в Украйна. Просто стачкувах против войната, тъй като считам, че тази война е най-ужасното закононарушение през двайсет и първи век.
– Бих желал да се срещна с вас при други обстоятелства… Но няма различен излаз. Напишете молба за овакантяване по лично предпочитание – заключи заместник-шефът на новините.
Отказах да направя това без юристи. Тогава Алексей ме помоли да напиша най-малко пояснение. Написах няколко реда:
„ Аз, Марина Владимировна Овсянникова, не съм съгласна с осведомителната политика на Първи канал. Смятам, че войната, която Русия стартира, е най-подлото и извънредно закононарушение. И всички вие ще седнете на подсъдимата пейка в Международния арбитражен съд в Хага “.
Подадох листа на шефа. И сама се учудвах на смелостта си. Преди няколко дни в Наказателния кодекс се появи нов член за фейковете. За антивоенния митинг в директния ефир можеха да ме тикнат зад решетките за 15 години.
Полицаят ме изведе от кабинета. Отвън стояха още няколко стражи на реда и охранителите от вътрешната работа за сигурност на Първи канал. Те ме гледаха с изпълнени с смут очи.
– Трябва да си взема нещата – споделих на хората с униформа.
Поведоха ме по необятния кулоар със стъклени загради. Влязохме в общата зала на редакцията. Вътре имаше десетина души. По лицата на сътрудниците бяха изписани боязън и разстройване. Забелязах двама чиновници от елитния отдел „ Гарант ТВ “. Това беше звеното, което обслужваше само и единствено президента Путин и високопоставените служители в Кремъл. В него работеха единствено най-опитните и най-проверените хора. Такива звена имаше във всички национални малките екрани. „ Гарант ТВ “ беше импровизирано название, отпратка към главния закон на страната, в който се споделяше, че президентът е главният поръчител на конституцията. За да може Путин да остане на власт, към този момент на два пъти променяха конституцията.
Моите сътрудници сякаш към този момент започваха да осъзнават, че скоро няма да се приберат у дома. Следователите щяха да ги разпитват цяла нощ. Повече нямаше да има директни ефири. От през днешния ден нататък всички излъчвания вести щяха да потеглят с малко забавяне.
Взех си нещата и потеглих към изхода.
На бялата дъска с едри букви беше написано напомняне от управлението: Това не е ВОЙНА, а СПЕЦИАЛНА ВОЕННА ОПЕРАЦИЯ.
п редставя
НЕ НА ВОЙНАТА
от Марина Овсянникова
Обем: 232 стр.
Цена: 17,95 лева
ISBN: 978–954–26–2276-5
Превод: Ива Митева
Невероятна история за смелостта да се изправиш против пропагандата и потисничеството в името на истината.
Очаквайте сензационната книга „ Не на войната “ от Марина Овсянникова на 6 юни!
За книгата
На 14 март 2022 година, няколко седмици откакто съветските войски навлязоха в Украйна, фотографията на Марина Овсянникова обиколи света. Журналистката провокира невъобразим скандал в държавната телевизия, като по време на пряк ефир нахлу в студиото на новините с афиш, осъдителен войната и съветската експанзия. Тя е задържана, по-късно сложена под домакински арест и я грозят 10 години затвор.
Въпреки че съумява да замине за Германия и на всички места я приветстват като воин, Марина скоро е въвлечена в осведомителна война. Някои я набеждават за английски разузнавач, други – за сътрудник на ФСБ, а личният ѝ наследник се отхвърля от нея. Овсянникова подценява действителната заплаха и се връща в Русия, с цел да се бори за попечителството над щерка си. Преди да стартира процесът против нея, двете въпреки всичко съумяват да избягат в чужбина.
В тази книга смелата журналистка и майка споделя своята история. Тя рискува всичко в името на истината, само че нейното обръщение дълго ще отеква освен по света, само че и в оглушителната тишина на пропитото от кремълската агитация съветско общество.
Тези, които мълчат, поддържат военните закононарушения на Путин.
Тези, които поддържат пропагандата, подписват контракт с Дявола.
Интервю с Марина Овсянникова
Как успяхте да избягате от Русия и то до момента в който сте под домакински арест?
Успях с помощта на помощта на организацията „ Репортери без граници “. Моят юрист ми сподели, че единственият метод да се спася от пандиза е да избягам. За благополучие с мен беше и щерка ми. Без нея в никакъв случай нямаше да напусна Русия. Стана в петък вечерта, отрязах електронната си гривна и се качихме в колата. Сменихме седем транспортни средства. Малко преди границата колата ни затъна в калта и трябваше да продължим пеш. Ориентирахме се единствено по звездите. Беше същинско премеждие.
Как се почувствахте, когато стартира съветската офанзива против Украйна?
За мен това беше същински прочувствен потрес. Нещо изцяло ненадейно. Не съм си и представяла война сред руснаци и украйнци. Баща ми беше украинец. Починал е, когато съм била на пет месеца. Като дете трябваше да избягам от Грозни с майка ми, откакто съветските войски унищожиха жилището ни. Ето за какво съм толкоз потресена от ориста на украинските дами и деца, които в този момент също губят домовете си.
Какво Ви предизвика да се изправите против терора и експанзията и то в народен ефир?
Бях толкоз ядосана, че не можех да мълча. Първо желаех да стачкувам в центъра на Москва. Всичко беше квалифицирано, само че синът ми ми попречи, като ми взе ключовете от колата. Тогава взех решение да се появя в Първи канал, който е част от пропагандната машина на Владимир Путин.
Вие бяхте част от тази машина в продължение на години. Как се променяше тя?
Да, започнах през 2003 година В началото беше естествен канал с същински вести, само че малко по малко Путин го преустрои за задачите си. За 20 години той унищожи всички самостоятелни медии в Русия. Останаха единствено лоялните на режима, които разпространяваха подправени вести.
През пролетта на 2022 година от Die Welt Ви назначиха за сътрудник в Украйна. Бяхте мощно подложена на критика в този интервал. Разбрахте ли за какво?
Да, това беше моята неточност. Украинците не желаят да виждат хора с съветски паспорти, до момента в който съветските войски унищожават страната им. Целта ми беше да покажа на руснаците какво в действителност се случва там. Но украинците ме нарекоха разузнавач. В същото време в Русия бях изменник.
Защо се върнахте в Москва предишното лято? Не ви ли беше боязън, че ще ви вкарат в пандиза?
Ако не се бях върнала, нямаше да видя щерка си повече. Бившият ми брачен партньор, който е правилен на режима, щеше да ми я отнеме. Страхувах се от пандиза, само че и Путин го беше боязън, че в случай че ме арестуват, ще се трансформира в героиня. Намериха различен метод да съсипят живота ми. Започнаха осведомителна война против мен. Поведението ми изненада Кремъл. Не се вписваше в тяхната система, която е построена върху неистини и корупция. Те не разбираха по какъв начин воден от съвестта си, човек може да жертва всичко в името на истината.
Тъй като не ме осъдиха, продължих да стачкувам. Защото всяка дума против войната, изречена на съветска територия, е скъпа. Накрая бях наказана на домакински арест.
Какъв, съгласно Вас, ще е ходът на войната?
Тази война ще завърши в деня, в който Путин почине. Неговият режим би трябвало да бъде погубен, той е военнопрестъпник, той унищожи бъдещето на страната ни. Украйна би трябвало да завоюва. Затова има потребност от мощна поддръжка и оръжия от Запада.
Написахте книга за това, което Ви се случи. Какви са бъдещите Ви проекти?
В моята книга „ Не на войната “ желаех да опиша от вътрешната страна по какъв начин съветската телевизия се трансформира в пропагандна машина. В бъдеще възнамерявам да върша планове с „ Репортери без граници “, да се боря за истината и да поддържам политическите пандизчии в Русия и изключително дамите.
Загубихте ли доста другари в Русия?
Да, някои ме нарекоха изменник по новините. Майка ми и 18-годишният ми наследник също прекъснаха контактите си с мен, тъй като поддържат Путин. Неговите механизми за промиване на мозъци подействаха даже на тях. Аз обаче не преставам да им адресирам вести, изключително за протичащото се в Украйна. Истински вести, а не агитация.
Съжалявате ли за постъпката си през днешния ден?
Не, тъй като не би трябвало да се помиряваме с войната. Тези, които мълчат, поддържат военните закононарушения на Путин. Тези, които поддържат пропагандата, подписват контракт с Дявола.
Източник: Wiener Zeitung
Виена
11 март 2023 година
1 глава
Протестът е като самоубийството
14 МАРТ 2022 ГОДИНА
– Три, две, едно… Старт! – извика режисьорът от апаратната на студиото. Гласът му беше под напрежение, само че безапелационен. Ефир като ефир, беше имал хиляди такива. Пред очите му се издигаше стена от монитори.
– Вие сте с централната емисия вести „ Время “. Аз съм Екатерина Андреева.
Днес водещата беше облечена с черно сако, под което имаше бяла тениска с нарисувано алено сърце. Всеки ден от началото на войната обличаше такива тениски за ефира. На всеки идващ ден беше с нова тениска и ново сърце. Хората в редакцията се чудеха и маеха. Може би в това имаше някакъв скришен смисъл. Никой не задаваше непотребни въпроси.
Редовете бързешком се нижеха по екрана на аутокюто. Андреева изсичаше всяка дума като с длето:
– Най-важното събитие през днешния ден е ударът по мирни жители. В Донецк от бомбардировките на украинските националисти починаха десетки хора, в това число и деца…
– Мариупол е деблокиран и стартира всеобща евакуация на мирни жители, които неофашистите на процедура държаха като заложници.
– С медали за смелост са наградени още единайсет военни, които се отличиха по време на специфичната военна операция…
Часовникът показваше 21:01. Още към час и край, работният ден щеше да свърши. В големия нюзрум зад тила на водещата седяха няколко редактори. Когато камерата показваше общ проект, се виждаше по какъв начин те концентрирано гледат екраните на компютрите. Зрителите си мислеха, че хората в студиото наблюдават емисията или преглеждат новините. Но в реалност в този миг те пазариха по интернет, запазваха си хотели и търсеха по какъв начин по най-бързия метод да заобиколят вечерните тапи. До Екатерина Андреева не доближиха странични звуци. Мястото ѝ бе заобиколено от висока стъклена бариера.
На към седем метра от водещата седеше един служител на реда и мудно ровеше в телефона си. Зад територията на нюзрума имаше още два поста с защита. Тримата охранители от личната работа за сигурност на Първи канал, облечени с черни костюми, отегчено се оглеждаха. Те познаваха по физиономия всеки чиновник на Дирекция „ Информационни излъчвания “, само че все пак всякога желаеха пропуск. Около телевизионния център имаше ограда от бодлива тел и още два обръча защита.
Седях в дребния кабинет на интернационалната редакция и се стараех да се съсредоточа, до момента в който слушах онлайн излъчването на съвещанието на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации за обстановката в Украйна. Срещу мен бяха поставени няколко монитора, които посочваха това, което излъчваха Ройтерс, Скай нюз и Евронюз. Там имаше война. Там имаше страшни фрагменти от разрушени украински градове, тела, които лежаха, застинали на земята, гърмежи и безконечен поток бежанци. Първи канал беше абониран за тези материали и можеше свободно да ги употребява. Но ние показвахме единствено фрагментите, които ни изпращаха Министерството на защитата на Русия и Федералната работа за сигурност или бяха снимани от нашите кореспонденти. Основната ни задача бе да създадем паралелна действителност и да създадем по този начин, че войната да наподобява като интервенция за освобождението на мирните жители на Донбас.
Няколко минути преди началото на директния ефир звънна вътрешният телефон.
– Марина… би трябвало да се премонтира изказването на Небезня, би трябвало да се вземе различен синхрон, за гибелта на американски публицист – крещеше с всичка мощ основният редактор на централната емисия вести „ Время “.
Василий Небезня беше непрекъснат представител на Русия в Организация на обединените нации. Той преди малко бе съобщил, че журналистът Брент Рено е умрял в Ирпен от украински патрон, а не от съветски. Тези думи незабавно трябваше да се пуснат в ефир. От големия информативен поток усърдно се измъкваше всичко, което можеше да сработи против Украйна.
Хукнах към монтажната. На вратата на нюзрума мигаше алена лампичка. Достъпът до зоната за ефирно лъчение ставаше единствено със специфични електронни пропуски. Имах подобен.
– Трябва да премонтираме Небезня. С ей тези думи… по-бързо – пришпорих монтажиста, до момента в който плъзгах очи по реда. Украинският блок щеше да свърши всеки миг, нямах никакво време.
Нахлух с гневна скорост в кабинета си и сграбчих бялото си яке. В ръкава му беше прикрит навит на руло афиш. Извадих го, когато към този момент бях в самия нюзрум и стремително се качих на подиума, на който седеше водещата. Десетки лампи заслепиха очите ми.
– За това по какъв начин да бъде смекчено въздействието на западните наказания – четеше монотонно Андреева…
– НЕ НА ВОЙНАТА! СПРЕТЕ ВОЙНАТА! – изкрещях, разгръщайки големия афиш зад тила ѝ. И не можах да позная гласа си.
Андреева продължава индиферентно да чете от аутокюто:
– А по време на държавното съвещание беше разисквано по какъв начин да бъде непокътнат достъпът…
Разбрах, че работеше другата камера. Червената лампичка светеше отляво, което означаваше, че плакатът зад тила на водещата не се виждаше в ефира. Направих крачка вляво, с цел да могат феновете да видят надписа: „ No war. Спрете войната. Не вярвайте на пропагандата. Тук ви лъжат. Russians against war “.
С крайчеца на окото си се зърнах на монитора, само че картината завчас се промени. Просто режисьорът в апаратната най-накрая беше реагирал и бе пуснал някакъв репортаж, с цел да скрие протичащото се в студиото. Моят митинг продължи единствено 6 секунди.
Излязох от студиото с подкосени крайници. Русото момиче с милиционерска униформа учудено примигна и безмълвно се вторачи в мен. Минах през нюзрума и захвърлих плаката до ксерокса, който стоеше под стълбището. Срещу мен по коридора към този момент вървеше цялото управление на дирекцията за осведомителни излъчвания на Първи канал.
– Вие ли бяхте? – прозвуча първият въпрос. Лицето на заместник-директора беше с напрежение, а веждите му – свъсени.
– Да, аз бях. – Нямаше смисъл да отхвърлям.
Щом чу отговора ми, шефът на новинарската редакция Кирил Клейменов ненадейно се обърна и си потегли, без да каже нито дума.
– Елате с мен в кабинета ми – сподели Алексей, другият му заместител.
Този добросърдечен привидно мъж дълги години беше работил като специфичен сътрудник на телевизия НТВ в Лондон. Влязохме в просторния му кабинет.
– Искате ли вода? – попита Алексей.
Взех чашата, която ми подаде. Ръцете ми трепереха, едвам отпих няколко глътки. Вратата се отвори, в кабинета съвсем тихо влезе един служител на реда и без да каже нито дума, застина като сянка до вратата.
– Давате ли си сметка, че издънихте сътрудниците си? – подхвана Алексей.
– Това е мой персонален избор, те нямат нищо общо.
– Някакъв спор с сътрудниците си ли имате? – продължи той.
– Не, какво говорите, аз съм безусловно миролюбив и безконфликтен човек.
– Да не би да имате родственици в Украйна?
– Да, в Украйна живеят две мои братовчедки. Слава богу, те са на безвредно място. Не търсете персонални претекстове, аз в действителност не подкрепям връзка с тях и към този момент близо двайсет години не съм била в Украйна. Просто стачкувах против войната, тъй като считам, че тази война е най-ужасното закононарушение през двайсет и първи век.
– Бих желал да се срещна с вас при други обстоятелства… Но няма различен излаз. Напишете молба за овакантяване по лично предпочитание – заключи заместник-шефът на новините.
Отказах да направя това без юристи. Тогава Алексей ме помоли да напиша най-малко пояснение. Написах няколко реда:
„ Аз, Марина Владимировна Овсянникова, не съм съгласна с осведомителната политика на Първи канал. Смятам, че войната, която Русия стартира, е най-подлото и извънредно закононарушение. И всички вие ще седнете на подсъдимата пейка в Международния арбитражен съд в Хага “.
Подадох листа на шефа. И сама се учудвах на смелостта си. Преди няколко дни в Наказателния кодекс се появи нов член за фейковете. За антивоенния митинг в директния ефир можеха да ме тикнат зад решетките за 15 години.
Полицаят ме изведе от кабинета. Отвън стояха още няколко стражи на реда и охранителите от вътрешната работа за сигурност на Първи канал. Те ме гледаха с изпълнени с смут очи.
– Трябва да си взема нещата – споделих на хората с униформа.
Поведоха ме по необятния кулоар със стъклени загради. Влязохме в общата зала на редакцията. Вътре имаше десетина души. По лицата на сътрудниците бяха изписани боязън и разстройване. Забелязах двама чиновници от елитния отдел „ Гарант ТВ “. Това беше звеното, което обслужваше само и единствено президента Путин и високопоставените служители в Кремъл. В него работеха единствено най-опитните и най-проверените хора. Такива звена имаше във всички национални малките екрани. „ Гарант ТВ “ беше импровизирано название, отпратка към главния закон на страната, в който се споделяше, че президентът е главният поръчител на конституцията. За да може Путин да остане на власт, към този момент на два пъти променяха конституцията.
Моите сътрудници сякаш към този момент започваха да осъзнават, че скоро няма да се приберат у дома. Следователите щяха да ги разпитват цяла нощ. Повече нямаше да има директни ефири. От през днешния ден нататък всички излъчвания вести щяха да потеглят с малко забавяне.
Взех си нещата и потеглих към изхода.
На бялата дъска с едри букви беше написано напомняне от управлението: Това не е ВОЙНА, а СПЕЦИАЛНА ВОЕННА ОПЕРАЦИЯ.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ